Концесията в Диканите е за срок от 35 години за добив на златно-сребърни руди. Предвижда се добива да се извършва в рудник от открит тип, на площ от около 400 декара, разположени в местността Кашкаваля, част от връх Вакаралец. 980 метра надморска височина с денивелация от около 400 метра на разстояние около 700 метра до къщите в Долна и Горна Диканя. Скалната маса ще се разрушава с безвзривна технология, като се инжектира силикатен материал в скалата за да я разпука. Следва преминаване през трошачна машина, след което земната маса ще бъде подложена на бактериално третиране (бактериално излужване). Бактерията отделя серни киселини, които се очакват да разтворят съдържащите се златно сребърни частички в земната маса. Полученият разтвор ще се циментира с цинк. Излужената земна маса се връща обратно в изкопа (заедно с силиката и бактерията), като по този начин инвеститора счита, че ре-култивира района.
Ето малко информация за финансово-социалните параметри на инвестицията. Концесионната такса е в размер на 32 000 (тридесет и две хиляди – за да не решите че липсва някоя нула) лева годишно, като се разделя по равно между община Радомир и министерство на икономиката. Т.е. на въпроса каква е ползата за общината – отговора е 1333 лева на месец, срещу които община Радомир трябва да осигури и поддържа инфраструктурата необходима за функционирането на това „производство”. Заети работници 31 човека, като 13 от тях в открития рудник, а 18 в преработката. Фонд работна заплата (ФРЗ годишно) – през първата и втората година 0 (нула) лева, третата година – 18 хиляди лева, четвъртата година 38 хиляди лева и от петата до тридесет и петата година по 62 хиляди лева годишно. Всеки от вас може да сметне за какви месечни заплати става въпрос – 160 лева! Основният проблем – концесията е отдадена с решение на РИОСВ-Перник, че не подлежи на ОВОС (оценка за въздействие на околната среда). Остават без отговор въпросите за въздействието на бактерията върху подпочвените води – колко дълго ще продължи да отделят киселини, как ще се отрази това на киселинността на водите, които се оттичат в язовир Диканя, а от там по напоителен канал „Арката” през цялото Радомирско поле. Колко и как увеличената киселинност на водата ще се отрази на посевите, добивите, а от там и на рентите и цените на земите в цялата община, можем само да гадаем без цялостна експертиза и екологична оценка на това инвестиционно намерение. Тези аргументи бяха изложени от нас, като инициативен комитет, пред Върховният Административен съд и тази концесия беше отменена и върната на министъра на икономиката със становища от три членен и пет членен състав на ВАС.
Концесионера, чрез друго свое дъщерно дружество стартира нова процедура, успоредно на тази, но този път за 13 квадратни километра! От Диканите, чак до Ковачевци – Самоковско. Тази процедура също я обжалваме, делото е насрочено за края на месец септември.
Преписката по отменената концесия отново е възобновена, този път с намалена територия до 209 декара и е се очаква да бъде разглеждана след изборите, от редовното правителство.
